След като пристигнаха на стартовия космодрум през август, нова двойка оперативни спътници предстои да се присъединят към съзвездието на европейската ГНСС Galileo след по-малко от месец. През миналата седмица единият от тях бе вече зареден с хидразиново гориво, а резервоарът на другия ще бъде готов през тази седмица. Двата спътника ще се срещнат на борда на ракетата "Союз СТ-Б", където на 10 октомври предстои да споделят общ полет.
На 10 юли от космодрума Байконур с ракета Протон бе изстрелян успешно телекомуникационният спътник SES-5 заедно с нов транспондер в системата EGNOS (European Geostationary Navigation Overlay Service).
Разпространеният доклад за SES-5, тежащ 6 007 кг, съобщава за доброто състояние на спътника с разтворени вече слънчеви панели в космическото пространство. Окoнчателната позиция, която предстои да заеме, е геостационарна орбита при 5ºE.
В началото на юли ЕКА обяви своето решение да прекрати мисията GIOVE-A - първият тестов спътник на европейската навигационна система Galileo.
Изстрелян на 28 декември 2005 г., спътникът има за задача сигурността на радио честотите временно излъчвани за системата от Международния телекомуникационен съюз (ITU). С GIOVE-A се извършват тестове в движение на атомните часовници и останалото оборудване на Galileo за първи път, както изследване на радиационната среда на нивото на средните орбитни височини, които преди това не са използвани от европейска мисия.
След извеждането в орбита на първите два оперативни спътника от системата Galileo на 21 октомври м. г., в плана за тази година е включено изстрелването на други два през септември. И в двата случая изходната точка е европейският космодрум Куру във Френска Гвиана.
Факт е, че технологиите в областта на спътниковата навигация се развиват с такава скорост, че книжните издания не могат да смогнат на налаганите темпове, а онлайн информацията е често разпокъсана и не винаги коректна. Европейската космическа агенция обаче е готова да отговори на информационните предизвикателствата със своята Навипедия - нов, уикибазиран портал, който е и първият технически източник достъпен за широката потребителска общност.
Европейската космическа агенция публикува изображения на Европа през нощта, направени от американските спътници DMSP. Снимките показват как изглежда континента в тъмната част на денонощието през 1992 г. и през 2010 г. - близо 20 години по-късно.
За любителите на ските, сноуборда и други ентусиасти на тема зимни спортове повече сняг е синоним на повече забавление. Бленуваните преживявания обаче могат да се превърнат в същински кошмар, когато условията попаднат под знаменателя на лавинната опасност.
В момент, когато факторите снежна покривка, наклон и изложение на склона, температура, посока на вятъра и терен са подходящи, една лавина може да повлече със себе си повече от 200 000 куб. метра сняг - еквивалент на 20 футболни игрища с 3-метров снежен пласт, помитайки надолу всичко със себе си.
Европейската SBAS система EGNOS използва геостационарни спътници и наземен компонент от приемници за подобряване на резултатите от GPS измерванията. Сигналите, с които тя работи са изложени на въздействията на средата и потенциално уязвими при повишено слънчево въздействие върху йоносферата.
В космоса астронавтите се учат да живеят и работят в тримерно пространство - сега вече можете да се доближите с още една идея до техните възприятия благодарение на 3D изображенията, които предоставя Европейската космическа агенция.
Открита от французи през 1980 г., пещерата Grotte de Mbenaltembe е изследвана, като от нея са картирани едва 700 m. След повече от две десетилетия изследователски екип се връща в района, за да довърши започнатото. Групата планира да приключи работата, като очакванията са за допълнителни около 200 m. С помощта на GPS технологиите, топографски карти и местни водачи обаче се осъществява връзката между 3 новооткрити пещери и Grotte de Mbenaltembe в обща пещерна система. През нея протичат няколко малки реки, има множество закътани пасажи, красиви вкаменелости и жаби обитаващи входовете.
